о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
| ожаднея
ожаднявам
ожадняване
ожалвам
ожалване
ожаля
ожег
оженвам
оженвам се
оженване
оженя
оженя се
оженям
оженям се
ожесточа
ожесточа се
ожесточавам
ожесточавам се
ожесточаване
ожесточен
ожесточение
ожесточено
ожесточеност
оживен
оживено
оживеност
оживея
оживителен
оживително
оживление
оживя
оживя се
оживявам
оживявам се
оживяване
ожидам
ожидане
ожидание
ожребвам се
ожребване
ожребя се
ожребям се
ожребяне
ожулвам
ожулване
ожуля
ожълтя
ожълтявам
ожълтяване
ожъна
ожънвам
ожънване
|
оживя̀вам се, -аш се, несв.; оживя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Ставам оживен, изпълвам се с оживление, с живот. Шосето се оживява. Бързат коли, обози, хора. Л. Стоянов. Разговорът, сух и тежък отначало, бързо се оживи. Йовков. Оживи се най-сетне и Стаменовата къща! По двора сега тичаше и едно мъничко немирно същество. Г. Райчев. || Получавам повишено настроение, ставам оживен, изпълвам се с бодрост, с живот. Всички се оживиха, веселието скоро стана непринудено и общо. Йовков. Пенка се беше оживила, неуморно бъбреше и се смееше. Йовков. Групата се оживява, ръкопляска. А. Гуляшки. || Ставам оживен, по-изразителен. Изведнъж погледът на Славча се оживи и светна. Лицето му... придоби енергично изражение. Вазов.
|